Memories

Седя сама в пустата ми стая и мисля за толкова много неща...
Вървя по празния коридор в мислите ми.Вървя изгубена в спомени.Виждам открехнати врати с малки табелки.Едната с надпис 'Приятели'.Надниквам вътре и виждам смях,забава,щастие.Неусетно усмивка се появява на лицето ми.Мисля си за всички моменти и желанието ми те никога да не свършат.Не ми се иска да излизам от стаята , но любовитство ме води към другите стаи.Излизам и се запътвам към следващата със своя табелка 'Семейство'.Мисля ,че знам какво ме очаква там , но все пак влизам.Виждам родителите си и брат ми.Виждам себе си , сгушена във възклавницата , плачеща за поредни спор с тях.Гледката ме ужасява и излизам от стаята.Запътвам се към третата врата.В края на коридора , без табела.Чудя се какво ли има в нея?Опитвам се да я отворя , но това е трудно.Може би не трябва да се отваря , но с по-големи усилия аз я отварям.
И ето връхлитат ме лоши спомени.Всичко лошо , всяа злоба и сълза.Всичко минава в мислите ми като скоростен влак.
Изведнъж се събуждам и разбирам ,че всичко е било кошмар...

Maybe Tomorrow Is a Better Day

Всичко е тъпо , или 'Живота е лайно,да го настъпим заедно.'
Да , съжалявам , че става така последните седмици , но от скоро насам няма дори малки неща , на които да се радвам.Винаги ще стане нещо и ще развали и малкото ми щастие.Искам си предишното аз , когато животът ми беше кутия бонбони и всеки ден си взимах по един , а те никога не свършваха.
Искам да съм свободна и да летя.
Искам да ме боли лицето от усмивки.
Искам да имам човек до себе си , с който да се разбирам както с никой до сега.
Искам да прекарвам всяка свободна минутка с любимите ми хора.
Искам да обиколя 10 пъти града и пак да не искам да се прибера.
Искам да е лято и всичко да е прекрасно.
Искам да съм щастлива.=)
И се надявам най-скоро време да стане. ^^